Комисия за лични данни или за цензура? Свободата ни зависи от словото, но политиците и публичните личности винаги искат да ви я отнемат
Автор Люба Будакова, в. " Монитор "
Томас Джеферсън го е споделил малко и ясно – свободата ни зависи от свободата на словото, което не може да бъде лимитирано без да бъде изгубено. За да сме по-точни, приказвал е за свободата на медиите.
Знанието, че свободата на жителите е директна функционалност от свободата на медиите, в никакъв случай не е пречело на мокрите сънища на политици и впрочем обществени персони – и оттатък океана, и по нашите географски ширини, да сложат лепенка на журналистическата уста. Напъните в тази тенденция не са от през вчерашния ден или през днешния ден. Датират от десетилетия, само че тази седмица българските парламентаристи отвориха нова глава в опитите на родна почва.
С промени, които трябваше просто да приложат в българското законодателство европейската уредба за отбрана на персоналните данни (GDPR), ръководещи и съпротива безусловно дописаха директивата на Европейски Съюз. Въпреки че европейските им сътрудници категорично записаха, че GDPR не би трябвало да лимитира публицистиката, българските законотворци, под претекста, че търсят баланс сред свободата на словото и опазването на персоналните данни, записаха в закона справочник от 10 критерия.. По този шедьовър държавните чиновници от Комисията за отбрана на персоналните данни ще преценят дали публицистите не са погазили правата на обектите на материалите си. Като по знамение парламентаристите в последния миг се отхвърлиха да протягат ръка на правото на публицистите да пазят източниците си. За сметка на това предоставиха на Комисията властта да пояснява дали публикацията е в „ сходство с главните права на жителите “, дали разкритата информация е от голяма важност за решение на въпрос от публичен интерес, дали ще накърни положителното име на субекта на материала (?!) и не на последно място – при преценката да може да взема поради и „ други условия, относими към съответния случай “.
Какви ще са тези „ други условия “ и дали няма да се трансфорат в инструмент за слагане на юзди върху свободата на словото следва да забележим. Както прочее и дали дописването на евродирективата, е било съзнателно или от престараване/незнание. Но до момента в който това се обяснява, не е зле и създателите на закона, и тези, които ще го извършват, да си напомнят няколко неща.
Опазването на едно право не може да е за сметка на друго. Особено, в случай че залогът е свободата на словото.
В българското законодателство има задоволително текстове, защитаващи от клюка, засегнатост и уронване на положителното име и престижа всеки жител на страната, почувствал се обиден от един или различен журналистически материал. И съдия е съдът, а не държавна комисия.
Вече има и задоволително текстове, целящи бистрота в собствеността на медиите, с цел да е ясно и кой приказва през съответните материали. Вместо да се дописват и даже пренаписват европейски наставления, е надалеч по-важно да стартира използването на тези разпореждания.
И най-важното– границата сред регулацията и цензурата е единствено една стъпка. Точно толкоз дребна, колкото сред властта и падението.
Томас Джеферсън го е споделил малко и ясно – свободата ни зависи от свободата на словото, което не може да бъде лимитирано без да бъде изгубено. За да сме по-точни, приказвал е за свободата на медиите.
Знанието, че свободата на жителите е директна функционалност от свободата на медиите, в никакъв случай не е пречело на мокрите сънища на политици и впрочем обществени персони – и оттатък океана, и по нашите географски ширини, да сложат лепенка на журналистическата уста. Напъните в тази тенденция не са от през вчерашния ден или през днешния ден. Датират от десетилетия, само че тази седмица българските парламентаристи отвориха нова глава в опитите на родна почва.
С промени, които трябваше просто да приложат в българското законодателство европейската уредба за отбрана на персоналните данни (GDPR), ръководещи и съпротива безусловно дописаха директивата на Европейски Съюз. Въпреки че европейските им сътрудници категорично записаха, че GDPR не би трябвало да лимитира публицистиката, българските законотворци, под претекста, че търсят баланс сред свободата на словото и опазването на персоналните данни, записаха в закона справочник от 10 критерия.. По този шедьовър държавните чиновници от Комисията за отбрана на персоналните данни ще преценят дали публицистите не са погазили правата на обектите на материалите си. Като по знамение парламентаристите в последния миг се отхвърлиха да протягат ръка на правото на публицистите да пазят източниците си. За сметка на това предоставиха на Комисията властта да пояснява дали публикацията е в „ сходство с главните права на жителите “, дали разкритата информация е от голяма важност за решение на въпрос от публичен интерес, дали ще накърни положителното име на субекта на материала (?!) и не на последно място – при преценката да може да взема поради и „ други условия, относими към съответния случай “.
Какви ще са тези „ други условия “ и дали няма да се трансфорат в инструмент за слагане на юзди върху свободата на словото следва да забележим. Както прочее и дали дописването на евродирективата, е било съзнателно или от престараване/незнание. Но до момента в който това се обяснява, не е зле и създателите на закона, и тези, които ще го извършват, да си напомнят няколко неща.
Опазването на едно право не може да е за сметка на друго. Особено, в случай че залогът е свободата на словото.
В българското законодателство има задоволително текстове, защитаващи от клюка, засегнатост и уронване на положителното име и престижа всеки жител на страната, почувствал се обиден от един или различен журналистически материал. И съдия е съдът, а не държавна комисия.
Вече има и задоволително текстове, целящи бистрота в собствеността на медиите, с цел да е ясно и кой приказва през съответните материали. Вместо да се дописват и даже пренаписват европейски наставления, е надалеч по-важно да стартира използването на тези разпореждания.
И най-важното– границата сред регулацията и цензурата е единствено една стъпка. Точно толкоз дребна, колкото сред властта и падението.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ